прехрана

Речник на българския език

прехра̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Прехранване.
2. Храната, с която едно семейство поддържа живота си; препитание. Набавям прехрана.

Грешни изписвания (3)

  • прехранъ
  • прихрана
  • прихранъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прех-ра-на
членувано прех-ра-на-та
мн.ч. прех-ра-ни
членувано прех-ра-ни-те
звателна форма