работа

мн. работи, ж.
1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа.
2. Професия, длъжност, занятие. Без работа съм.
3. Продукт, резултат от труда; творба. Научна работа. Качествена работа.
4. Задача, упражнение на учащи се. Домашна работа.
5. Начинът, по който се изработва или прави нещо, за да има свои специфични особености. Изпипана работа.
6. Разг. Само мн. Вещи, неща. Всичките му работи са тук.
7. Прен. Разг. Положение, обстоятелства, дела, политическа или икономическа ситуация и др. Работите не са добре. Министерство на вътрешните работи.
• Божа работа. — Не зависи от мен.
• Вятър работа. — За нещо без стойност, със съмнителна стойност.
• Гледай си работата! —
1. Не се тревожи.
2. Грубо. Не се меси в чужди работи.
• Гледам си работата. — Работя съвестно.
• Голяма работа. —
1. Известен, издигнат човек.
2. Възклицание за изразяване на пренебрежение, отрицание; какво от това.
• Загубена работа. — Възклицание за изразяване на:
1. Недоверие, съмнение във възможностите на някого или на нещо.
2. Недоволство.
• Не ми е чиста работата. — Имам вина, крия свое провинение.
• Не ти е работа. — Възклицание за изразяване на:
1. Възхищение от нещо.
2. Недоволство, неодобрение.
• Опичам си работата. — Подготвям всичко така, че да успея.
• Пораства ми работата. — Издигам се в обществото (материално или служебно).
• Празна работа. —
1. Нещо без стойност.
2. Възклицание за недоверие, съмнение.
• Слаба работа. — Малко.
• Хубава работа. — Възклицание за израз на недоволство, неприятна изненада.
• Чиста работа. —
1. Изключителен, много добър.
2. Отлично, много добре.