дял

Речник на българския език

1. дял съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

делъ̀т, дела̀, мн. дя̀лове, (два) дя̀ла, м.
1. Част от нещо цяло, резултат на разделяне. Дял от имот.
2. Отделна част от книга, наука, закон и др. Дял първи. Граматиката е дял от науката за езика.
3. Спец. Внесен от някого капитал в акционерно дружество и под., който носи съответстваща печалба.
4. Прен. Само ед. Орис, съдба. Такъв бил делът ми.
прил. дя̀лов, дя̀лова, дя̀лово, мн. дя̀лови (в 3 знач.). Дялово участие.

Грешни изписвания (1)

  • дъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дял
непълен член дя-ла
пълен член дя-лът
мн.ч. дя-ло-ве
членувано дя-ло-ве-те
бройна форма дя-ла
звателна форма

2. дял съществително име, мъжки род (тип 2b) редактиране

Значение

делъ̀т, дела̀, мн. дя̀лове, (два) дя̀ла, м.
1. Част от нещо цяло, резултат на разделяне. Дял от имот.
2. Отделна част от книга, наука, закон и др. Дял първи. Граматиката е дял от науката за езика.
3. Спец. Внесен от някого капитал в акционерно дружество и под., който носи съответстваща печалба.
4. Прен. Само ед. Орис, съдба. Такъв бил делът ми.
прил. дя̀лов, дя̀лова, дя̀лово, мн. дя̀лови (в 3 знач.). Дялово участие.

Грешни изписвания (1)

  • дъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дял
непълен член де-ла
пълен член де-лът
мн.ч. дя-ло-ве
членувано дя-ло-ве-те
бройна форма дя-ла
звателна форма

3. Дял географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дъл