1.
къс
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
къ̀сът, къ̀са, мн. къ̀сове, (два) къ̀са, м.
1. Отрязано, отсечено, отчупено, откъснато неголямо парче от нещо. Къс хартия. Къс месо. Къс дърво.
2. Остар. Бройка от еднородни предмети. Двайсет къса цигари.
същ. умал. къ̀сче, мн. къ̀счета, ср. Късчета готвено месо.
• За къс хляб (работя). — За най-насъщни средства за живот.
къ̀са, къ̀со, мн. къ̀си, прил.
1. Който не е голям на дължина. Къса пръчка. Къси крака.
2. Който е сбит, кратък. Къса почивка. Късо пътуване.
• Къса памет. — Слаба памет.
1. Отрязано, отсечено, отчупено, откъснато неголямо парче от нещо. Къс хартия. Къс месо. Къс дърво.
2. Остар. Бройка от еднородни предмети. Двайсет къса цигари.
същ. умал. къ̀сче, мн. къ̀счета, ср. Късчета готвено месо.
• За къс хляб (работя). — За най-насъщни средства за живот.
къ̀са, къ̀со, мн. къ̀си, прил.
1. Който не е голям на дължина. Къса пръчка. Къси крака.
2. Който е сбит, кратък. Къса почивка. Късо пътуване.
• Къса памет. — Слаба памет.
Синоними
- парче, част, отломък, мръвка
- пай, дял
- откъс, откъслек, пасаж, извадка
- (прил.) малък
- (прил.) нисък
- (прил.) кратък, кратковременен, краткотраен, краткосрочен, мигновен, временен, преходен, ефимерен, нетраен, минутен, внезапен, бърз, скъсен
- (прил.) сбит, стегнат, прецизен, съкратен, намален, резюмиран, ограничен, дребен
- (прил.) лаконичен, категоричен
- отломка, фрагмент, частица
2.
къс
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
къ̀сът, къ̀са, мн. къ̀сове, (два) къ̀са, м.
1. Отрязано, отсечено, отчупено, откъснато неголямо парче от нещо. Къс хартия. Къс месо. Къс дърво.
2. Остар. Бройка от еднородни предмети. Двайсет къса цигари.
същ. умал. къ̀сче, мн. къ̀счета, ср. Късчета готвено месо.
• За къс хляб (работя). — За най-насъщни средства за живот.
къ̀са, къ̀со, мн. къ̀си, прил.
1. Който не е голям на дължина. Къса пръчка. Къси крака.
2. Който е сбит, кратък. Къса почивка. Късо пътуване.
• Къса памет. — Слаба памет.
1. Отрязано, отсечено, отчупено, откъснато неголямо парче от нещо. Къс хартия. Къс месо. Къс дърво.
2. Остар. Бройка от еднородни предмети. Двайсет къса цигари.
същ. умал. къ̀сче, мн. къ̀счета, ср. Късчета готвено месо.
• За къс хляб (работя). — За най-насъщни средства за живот.
къ̀са, къ̀со, мн. къ̀си, прил.
1. Който не е голям на дължина. Къса пръчка. Къси крака.
2. Който е сбит, кратък. Къса почивка. Късо пътуване.
• Къса памет. — Слаба памет.
Синоними
- (същ.) парче, част, отломък, мръвка
- (същ.) пай, дял
- (същ.) откъс, откъслек, пасаж, извадка
- малък
- нисък
- кратък, кратковременен, краткотраен, краткосрочен, мигновен, временен, преходен, ефимерен, нетраен, минутен, внезапен, бърз, скъсен
- сбит, стегнат, прецизен, съкратен, намален, резюмиран, ограничен, дребен
- лаконичен, категоричен
- (същ.) отломка, фрагмент, частица