дребен

Речник на българския език

дрѐбен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дрѐбна, дрѐбно, мн. дрѐбни, прил.
1. Който е малък по размери; ситен, нисък. Дребен човек.
2. Разг. Който е малък по възраст. Дребни деца.
3. Който е малък по стойност. Дребни пари. Дребни суми.
4. Който е малък по значението си, по значимостта си; незначителен, несъществен, маловажен. Дребен проблем.
5. Дребнав. Дребни сметки.
6. Който има малка собственост или се основава на малка собственост. Дребен земевладелец. Дребно стопанство. Дребно предприятие.
Дребна риба. — Човек, който няма особено значение, който е незначителен в своята област.
Дребна шарка.Разг. Вид шарка на ситни пъпчици; морбили.

Грешни изписвания (1)

  • дребин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дре-бен
непълен член дреб-ния
пълен член дреб-ни-ят
ж. р. дреб-на
членувано дреб-на-та
ср. р. дреб-но
членувано дреб-но-то
мн. ч. дреб-ни
членувано дреб-ни-те