глу̀пав
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
глу̀пава, глу̀паво, мн. глу̀пави, прил.
1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек.
2. Който е лишен или беден откъм съдържание, смисъл и целесъобразност. Глупава постъпка. Глупава история. Глупаво положение.
1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек.
2. Който е лишен или беден откъм съдържание, смисъл и целесъобразност. Глупава постъпка. Глупава история. Глупаво положение.
Синоними
- глупашки, малоумен, слабоумен, със слаби умствени способности, безумен, тъп, тъпоумен, тъпоглав, празноглав, празна глава, плиткоумен, гламав, изплискан, будала, ахмак, липсва му, не е с ума си, хлопа му дъската, има да дава, идиот, глупец, оглупял
- неразумен, несмислен, неразсъдлив, безразсъден, безсмислен, абсурден, нелогичен, нелеп, наивен, незлобив, несъобразителен, несхватлив
- безинтересен, безсъдържателен
- дърво, пън, кютюк, извеян, изглупял, изветрял, патешки, овчи
- безчувствен, дървен, непохватен
- дребен, незначителен, маловажен, нищожен
- лековерен, прост
- без значение
- обезумял, луд
- несериозен
- необмислен, прибързан
- празен
- твърдоглав, инат, нетактичен
- унесен, сънен
- шеметен, зашеметяващ, лекомислен, краен, удивителен
Грешни изписвания (3)
- глупъв
- глупаф
- глупъф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | глу-пав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | глу-па-вия | ||
| пълен член | глу-па-ви-ят | ||
| ж. р. | глу-па-ва | ||
| членувано | глу-па-ва-та | ||
| ср. р. | глу-па-во | ||
| членувано | глу-па-во-то | ||
| мн. ч. | глу-па-ви | ||
| членувано | глу-па-ви-те | ||