извеян

Речник на българския език

1. извѐян прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езвеън
  • езвеян
  • извеън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ве-ян
непълен член из-ве-я-ния
пълен член из-ве-я-ни-ят
ж. р. из-ве-я-на
членувано из-ве-я-на-та
ср. р. из-ве-я-но
членувано из-ве-я-но-то
мн. ч. из-ве-я-ни
членувано из-ве-я-ни-те

2. извеян — мин. страд. прич. м. р.

извеян е производна форма на извея (мин. страд. прич. м. р.).