извея

Речник на българския език

1. извѐя преходен глагол от свършен вид (тип 160tt) редактиране

Значение

извѐеш, мин. св. извя̀х, мин. прич. извя̀л, св.вж. извявам.

Грешни изписвания (3)

  • езвеъ
  • езвея
  • извеъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вея из-ве-ем
2 лице из-ве-еш из-ве-е-те
3 лице из-вее из-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вях из-вях-ме
2 лице из-вя из-вях-те
3 лице из-вя из-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ве-ех из-ве-ех-ме
2 лице из-ве-е-ше из-ве-ех-те
3 лице из-ве-е-ше из-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извял съм извяла съм извяло съм извели сме
2 лице извял си извяла си извяло си извели сте
3 лице извял е извяла е извяло е извели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извял бях извяла бях извяло бяхме извели
2 лице беше извял беше извяла беше извяло бяхте извели
3 лице беше извял беше извяла беше извяло бяха извели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извея ще извеем
2 лице ще извееш ще извеете
3 лице ще извее ще извеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извял ще съм извяла ще съм извяло ще сме извели
2 лице ще си извял ще си извяла ще си извяло ще сте извели
3 лице ще е извял ще е извяла ще е извяло ще са извели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извея щяхме да извеем
2 лице щеше да извееш щяхте да извеете
3 лице щеше да извее щяха да извеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извял щях да съм извяла щях да съм извяло щяхме да сме извели
2 лице щеше да си извял щеше да си извяла щеше да си извяло щяхте да сте извели
3 лице щеше да е извял щеше да е извяла щеше да е извяло щяха да са извели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извеел съм извеела съм извеело съм извеели сме
2 лице извеел си извеела си извеело си извеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извял съм извяла съм извяло съм извели сме
2 лице извял си извяла си извяло си извели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извял била съм извяла било съм извяло били сме извели
2 лице бил си извял била си извяла било си извяло били сте извели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извея щяла съм да извея щяло съм да извея щели сме да извеем
2 лице щял си да извееш щяла си да извееш щяло си да извееш щели сте да извеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извял щяла съм да съм извяла щяло съм да съм извяло щели сме да сме извели
2 лице щял си да си извял щяла си да си извяла щяло си да си извяло щели сте да сте извели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извял бих извяла бих извяло бихме извели
2 лице би извял би извяла би извяло бихте извели
3 лице би извял би извяла би извяло биха извели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вей из-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вян
непълен член из-вя-ния
пълен член из-вя-ни-ят
женски род из-вя-на
членувано из-вя-на-та
среден род из-вя-но
членувано из-вя-но-то
множествено число из-ве-ни
членувано из-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вял
непълен член из-ве-лия
пълен член из-ве-ли-ят
женски род из-вя-ла
членувано из-вя-ла-та
среден род из-вя-ло
членувано из-вя-ло-то
множествено число из-ве-ли
членувано из-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ве-ел
женски род из-ве-е-ла
среден род из-ве-е-ло
множествено число из-ве-е-ли

2. извѐя преходен глагол от свършен вид (тип 164tt) редактиране

Значение

извѐеш, мин. св. извя̀х, мин. прич. извя̀л, св.вж. извявам.

Грешни изписвания (3)

  • езвеъ
  • езвея
  • извеъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вея из-ве-ем
2 лице из-ве-еш из-ве-е-те
3 лице из-вее из-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вях из-вях-ме
2 лице из-вя из-вях-те
3 лице из-вя из-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ве-ех из-ве-ех-ме
2 лице из-ве-е-ше из-ве-ех-те
3 лице из-ве-е-ше из-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извял съм извяла съм извяло съм извели сме
2 лице извял си извяла си извяло си извели сте
3 лице извял е извяла е извяло е извели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извял бях извяла бях извяло бяхме извели
2 лице беше извял беше извяла беше извяло бяхте извели
3 лице беше извял беше извяла беше извяло бяха извели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извея ще извеем
2 лице ще извееш ще извеете
3 лице ще извее ще извеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извял ще съм извяла ще съм извяло ще сме извели
2 лице ще си извял ще си извяла ще си извяло ще сте извели
3 лице ще е извял ще е извяла ще е извяло ще са извели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извея щяхме да извеем
2 лице щеше да извееш щяхте да извеете
3 лице щеше да извее щяха да извеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извял щях да съм извяла щях да съм извяло щяхме да сме извели
2 лице щеше да си извял щеше да си извяла щеше да си извяло щяхте да сте извели
3 лице щеше да е извял щеше да е извяла щеше да е извяло щяха да са извели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извеел съм извеела съм извеело съм извеели сме
2 лице извеел си извеела си извеело си извеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извял съм извяла съм извяло съм извели сме
2 лице извял си извяла си извяло си извели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извял била съм извяла било съм извяло били сме извели
2 лице бил си извял била си извяла било си извяло били сте извели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извея щяла съм да извея щяло съм да извея щели сме да извеем
2 лице щял си да извееш щяла си да извееш щяло си да извееш щели сте да извеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извял щяла съм да съм извяла щяло съм да съм извяло щели сме да сме извели
2 лице щял си да си извял щяла си да си извяла щяло си да си извяло щели сте да сте извели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извял бих извяла бих извяло бихме извели
2 лице би извял би извяла би извяло бихте извели
3 лице би извял би извяла би извяло биха извели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вей из-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вят
непълен член из-вя-тия
пълен член из-вя-ти-ят
женски род из-вя-та
членувано из-вя-та-та
среден род из-вя-то
членувано из-вя-то-то
множествено число из-ве-ти
членувано из-ве-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вял
непълен член из-ве-лия
пълен член из-ве-ли-ят
женски род из-вя-ла
членувано из-вя-ла-та
среден род из-вя-ло
членувано из-вя-ло-то
множествено число из-ве-ли
членувано из-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ве-ел
женски род из-ве-е-ла
среден род из-ве-е-ло
множествено число из-ве-е-ли

3. извѐя преходен глагол от свършен вид (тип 162tt) редактиране

Значение

извѐеш, мин. св. извя̀х, мин. прич. извя̀л, св.вж. извявам.

Грешни изписвания (3)

  • езвеъ
  • езвея
  • извеъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вея из-ве-ем
2 лице из-ве-еш из-ве-е-те
3 лице из-вее из-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ве-ях из-ве-ях-ме
2 лице из-вея из-ве-ях-те
3 лице из-вея из-ве-я-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ве-ех из-ве-ех-ме
2 лице из-ве-е-ше из-ве-ех-те
3 лице из-ве-е-ше из-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извеял съм извеяла съм извеяло съм извеяли сме
2 лице извеял си извеяла си извеяло си извеяли сте
3 лице извеял е извеяла е извеяло е извеяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извеял бях извеяла бях извеяло бяхме извеяли
2 лице беше извеял беше извеяла беше извеяло бяхте извеяли
3 лице беше извеял беше извеяла беше извеяло бяха извеяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извея ще извеем
2 лице ще извееш ще извеете
3 лице ще извее ще извеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извеял ще съм извеяла ще съм извеяло ще сме извеяли
2 лице ще си извеял ще си извеяла ще си извеяло ще сте извеяли
3 лице ще е извеял ще е извеяла ще е извеяло ще са извеяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извея щяхме да извеем
2 лице щеше да извееш щяхте да извеете
3 лице щеше да извее щяха да извеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извеял щях да съм извеяла щях да съм извеяло щяхме да сме извеяли
2 лице щеше да си извеял щеше да си извеяла щеше да си извеяло щяхте да сте извеяли
3 лице щеше да е извеял щеше да е извеяла щеше да е извеяло щяха да са извеяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извеел съм извеела съм извеело съм извеели сме
2 лице извеел си извеела си извеело си извеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извеял съм извеяла съм извеяло съм извеяли сме
2 лице извеял си извеяла си извеяло си извеяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извеял била съм извеяла било съм извеяло били сме извеяли
2 лице бил си извеял била си извеяла било си извеяло били сте извеяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извея щяла съм да извея щяло съм да извея щели сме да извеем
2 лице щял си да извееш щяла си да извееш щяло си да извееш щели сте да извеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извеял щяла съм да съм извеяла щяло съм да съм извеяло щели сме да сме извеяли
2 лице щял си да си извеял щяла си да си извеяла щяло си да си извеяло щели сте да сте извеяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извеял бих извеяла бих извеяло бихме извеяли
2 лице би извеял би извеяла би извеяло бихте извеяли
3 лице би извеял би извеяла би извеяло биха извеяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вей из-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ве-ян
непълен член из-ве-я-ния
пълен член из-ве-я-ни-ят
женски род из-ве-я-на
членувано из-ве-я-на-та
среден род из-ве-я-но
членувано из-ве-я-но-то
множествено число из-ве-я-ни
членувано из-ве-я-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ве-ял
непълен член из-ве-я-лия
пълен член из-ве-я-ли-ят
женски род из-ве-я-ла
членувано из-ве-я-ла-та
среден род из-ве-я-ло
членувано из-ве-я-ло-то
множествено число из-ве-я-ли
членувано из-ве-я-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ве-ел
женски род из-ве-е-ла
среден род из-ве-е-ло
множествено число из-ве-е-ли