извеем

Речник на българския език

1. извеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

извеем е производна форма на извея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. извеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

извеем е производна форма на извея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

3. извеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

извеем е производна форма на извея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).