извеете

Речник на българския език

1. извеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

извеете е производна форма на извея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. извеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

извеете е производна форма на извея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. извеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

извеете е производна форма на извея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).