извеяло

Речник на българския език

1. извеяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извеяло е производна форма на извея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извеяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

извеяло е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. ср. р.).