1. щял съм да извея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.
щял съм да извея е производна форма на извея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).
2. щял съм да извея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.
щял съм да извея е производна форма на извея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).
3. щял съм да извея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.
щял съм да извея е производна форма на извея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).