извелите

Речник на българския език

1. извелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

извелите е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. извелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

извелите е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

3. извелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

извелите е производна форма на изведа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).