изведа

Речник на българския език

изведа̀ преходен глагол от свършен вид (тип 145tt) редактиране

Значение

изведѐш, мин. св. извѐдох, мин. прич. извѐл, св.вж. извеждам.

Грешни изписвания (7)

  • езведа
  • езведъ
  • езвида
  • езвидъ
  • изведъ
  • извида
  • извидъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ве-да из-ве-дем
2 лице из-ве-деш из-ве-де-те
3 лице из-ве-де из-ве-дат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ве-дох из-ве-дох-ме
2 лице из-ве-де из-ве-дох-те
3 лице из-ве-де из-ве-до-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ве-дях из-ве-дях-ме
2 лице из-ве-де-ше из-ве-дях-те
3 лице из-ве-де-ше из-ве-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извел съм извела съм извело съм извели сме
2 лице извел си извела си извело си извели сте
3 лице извел е извела е извело е извели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извел бях извела бях извело бяхме извели
2 лице беше извел беше извела беше извело бяхте извели
3 лице беше извел беше извела беше извело бяха извели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изведа ще изведем
2 лице ще изведеш ще изведете
3 лице ще изведе ще изведат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извел ще съм извела ще съм извело ще сме извели
2 лице ще си извел ще си извела ще си извело ще сте извели
3 лице ще е извел ще е извела ще е извело ще са извели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изведа щяхме да изведем
2 лице щеше да изведеш щяхте да изведете
3 лице щеше да изведе щяха да изведат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извел щях да съм извела щях да съм извело щяхме да сме извели
2 лице щеше да си извел щеше да си извела щеше да си извело щяхте да сте извели
3 лице щеше да е извел щеше да е извела щеше да е извело щяха да са извели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изведял съм изведяла съм изведяло съм изведели сме
2 лице изведял си изведяла си изведяло си изведели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извел съм извела съм извело съм извели сме
2 лице извел си извела си извело си извели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извел била съм извела било съм извело били сме извели
2 лице бил си извел била си извела било си извело били сте извели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изведа щяла съм да изведа щяло съм да изведа щели сме да изведем
2 лице щял си да изведеш щяла си да изведеш щяло си да изведеш щели сте да изведете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извел щяла съм да съм извела щяло съм да съм извело щели сме да сме извели
2 лице щял си да си извел щяла си да си извела щяло си да си извело щели сте да сте извели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извел бих извела бих извело бихме извели
2 лице би извел би извела би извело бихте извели
3 лице би извел би извела би извело биха извели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ве-ди из-ве-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ве-ден
непълен член из-ве-де-ния
пълен член из-ве-де-ни-ят
женски род из-ве-де-на
членувано из-ве-де-на-та
среден род из-ве-де-но
членувано из-ве-де-но-то
множествено число из-ве-де-ни
членувано из-ве-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вел
непълен член из-ве-лия
пълен член из-ве-ли-ят
женски род из-ве-ла
членувано из-ве-ла-та
среден род из-ве-ло
членувано из-ве-ло-то
множествено число из-ве-ли
членувано из-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ве-дял
женски род из-ве-дя-ла
среден род из-ве-дя-ло
множествено число из-ве-де-ли