изведяло

Речник на българския език

1. изведяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изведяло е производна форма на изведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изведяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изведяло е производна форма на изведа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).