извеяло е

Речник на българския език

1. извеяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извеяло е е производна форма на извея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извеяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извеяло е е производна форма на извея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).