извеят

Речник на българския език

1. извеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

извеят е производна форма на извея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

извеят е производна форма на извея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. извеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

извеят е производна форма на извея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).