ша̀нтав
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
ша̀нтава, ша̀нтаво, мн. ша̀нтави, прил. Разг.
1. Умопобъркан, слабоумен, глупав; завеян. Шантав човек.
2. Лишен от смисъл, от разум; глупав. Шантава постъпка.
същ. ша̀нтавост, шантавостта̀, ж.
1. Умопобъркан, слабоумен, глупав; завеян. Шантав човек.
2. Лишен от смисъл, от разум; глупав. Шантава постъпка.
същ. ша̀нтавост, шантавостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- шантъв
- шантаф
- шантъф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | шан-тав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | шан-та-вия | ||
| пълен член | шан-та-ви-ят | ||
| ж. р. | шан-та-ва | ||
| членувано | шан-та-ва-та | ||
| ср. р. | шан-та-во | ||
| членувано | шан-та-во-то | ||
| мн. ч. | шан-та-ви | ||
| членувано | шан-та-ви-те | ||