завеян

Речник на българския език

1. завѐян прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

завѐяна, завѐяно, мн. завѐяни, прил. Разсеян, занесен. Правя се на завеян.
същ. завѐяност, завеяността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • завеън
  • зъвеън
  • зъвеян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ве-ян
непълен член за-ве-я-ния
пълен член за-ве-я-ни-ят
ж. р. за-ве-я-на
членувано за-ве-я-на-та
ср. р. за-ве-я-но
членувано за-ве-я-но-то
мн. ч. за-ве-я-ни
членувано за-ве-я-ни-те

2. завеян — мин. страд. прич. м. р.

завеян е производна форма на завея (мин. страд. прич. м. р.).