кретен

Речник на българския език

кретѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кретѐни, м.
1. Спец. В медицината — човек, болен от кретенизъм.
2. Прен. Глупав човек, некадърен човек. Той е голям кретен. Политически кретен.

Грешни изписвания (1)

  • критен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-тен
непълен член кре-те-на
пълен член кре-те-нът
мн.ч. кре-те-ни
членувано кре-те-ни-те
бройна форма кре-те-на
звателна форма