идиот

Речник на българския език

идио̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. идио̀ти, м.
1. Човек, който страда от вродено слабоумие.
2. Разг. Глупав, тъп човек.
прил. идио̀тски, идио̀тска, идио̀тско, мн. идио̀тски.

Грешни изписвания (3)

  • едеот
  • едиот
  • идеот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иди-от
непълен член иди-о-та
пълен член иди-о-тът
мн.ч. иди-о-ти
членувано иди-о-ти-те
бройна форма иди-о-та
звателна форма