тъп

Речник на българския език

тъп прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тъ̀па, тъ̀по, мн. тъ̀пи, прил.
1. Който има заоблен край, не остър. Тъпа игла.
2. Който не може да реже добре. Тъп нож.
3. За усещане — който не е рязък; приглушен. Тъпа болка.
4. За звук — глух, нисък по тембър; който не е ясен. Тъп звук от удар.
5. Прен. Разг. За човек — умствено ограничен, несъобразителен, несхватлив, глупав. Тъп човек.
6. Прен. За чувство, състояние — който обхваща изцяло и изразява примиреност, безропотност, пасивност. Тъпо отчаяние. Тъпа усмивка.
7. Спец. За ъгъл — който е по-голям от 90°. Тъп ъгъл.
нареч. тъ̀по. Гледам тъпо.
същ. тъ̀пост, тъпостта̀, ж.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тъп
непълен член тъ-пия
пълен член тъ-пи-ят
ж. р. тъ-па
членувано тъ-па-та
ср. р. тъ-по
членувано тъ-по-то
мн. ч. тъ-пи
членувано тъ-пи-те