тъп

тъ̀па, тъ̀по, мн. тъ̀пи, прил.
1. Който има заоблен край, не остър. Тъпа игла.
2. Който не може да реже добре. Тъп нож.
3. За усещане — който не е рязък; приглушен. Тъпа болка.
4. За звук — глух, нисък по тембър; който не е ясен. Тъп звук от удар.
5. Прен. Разг. За човек — умствено ограничен, несъобразителен, несхватлив, глупав. Тъп човек.
6. Прен. За чувство, състояние — който обхваща изцяло и изразява примиреност, безропотност, пасивност. Тъпо отчаяние. Тъпа усмивка.
7. Спец. За ъгъл — който е по-голям от 90°. Тъп ъгъл.
нареч. тъ̀по. Гледам тъпо.
същ. тъ̀пост, тъпостта̀, ж.