изчадие

Речник на българския език

изча̀дие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. изча̀дия, ср.
1. Уродлив човек, предизвикващ отвращение.
2. Човек, който предизвиква отвращение с нравствената си извратеност.
Изчадие адово. — Крайно неморален човек.

Грешни изписвания (1)

  • езчадие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ча-дие
членувано из-ча-ди-е-то
мн.ч. из-ча-дия
членувано из-ча-ди-я-та