изча̀дие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. изча̀дия, ср.
1. Уродлив човек, предизвикващ отвращение.
2. Човек, който предизвиква отвращение с нравствената си извратеност.
• Изчадие адово. — Крайно неморален човек.
1. Уродлив човек, предизвикващ отвращение.
2. Човек, който предизвиква отвращение с нравствената си извратеност.
• Изчадие адово. — Крайно неморален човек.
Грешни изписвания (1)
- езчадие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-ча-дие | |
|---|---|---|
| членувано | из-ча-ди-е-то | |
| мн.ч. | из-ча-дия | |
| членувано | из-ча-ди-я-та |