дегенерат

Речник на българския език

дегенера̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дегенера̀ти, (два) дегенера̀та, м.
1. Спец. В биологията — организъм, който проявява дегенерация.
2. Прен. Духовно изроден човек.

Грешни изписвания (7)

  • дегенират
  • дегинерат
  • дегинират
  • дигенерат
  • дигенират
  • дигинерат
  • дигинират

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ге-не-рат
непълен член де-ге-не-ра-та
пълен член де-ге-не-ра-тът
мн.ч. де-ге-не-ра-ти
членувано де-ге-не-ра-ти-те
бройна форма де-ге-не-ра-та
звателна форма