недъгав

Речник на българския език

недъ̀гав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

недъ̀гава, недъ̀гаво, мн. недъ̀гави, прил.
1. Който има недъг.
2. Недоразвит, хилав, слаб.
3. Малоумен, глупав.
същ. недъ̀гавост, недъгавостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • недъгъв
  • нидъгав
  • нидъгъв
  • недъгаф
  • недъгъф
  • нидъгаф
  • нидъгъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-дъ-гав
непълен член не-дъ-га-вия
пълен член не-дъ-га-ви-ят
ж. р. не-дъ-га-ва
членувано не-дъ-га-ва-та
ср. р. не-дъ-га-во
членувано не-дъ-га-во-то
мн. ч. не-дъ-га-ви
членувано не-дъ-га-ви-те