некадърен

Речник на българския език

некадъ̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

некадъ̀рна, некадъ̀рно, мн. некадъ̀рни, прил. Разг. Който не е кадърен; неспособен, негоден.
същ. некадъ̀рност, некадърността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • некадърин
  • некъдърен
  • некъдърин
  • никадърен
  • никадърин
  • никъдърен
  • никъдърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ка-дъ-рен
непълен член не-ка-дър-ния
пълен член не-ка-дър-ни-ят
ж. р. не-ка-дър-на
членувано не-ка-дър-на-та
ср. р. не-ка-дър-но
членувано не-ка-дър-но-то
мн. ч. не-ка-дър-ни
членувано не-ка-дър-ни-те