неумел

Речник на българския език

неумѐл прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неумѐла, неумѐло, мн. неумѐли, прил.
1.Който не умее; несръчен. Неумел човек.
2. Който е извършен без умение. Неумел опит. Неумела скица.
същ. неумѐлост, неумелостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • неомел
  • ниомел
  • ниумел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-у-мел
непълен член не-у-ме-лия
пълен член не-у-ме-ли-ят
ж. р. не-у-ме-ла
членувано не-у-ме-ла-та
ср. р. не-у-ме-ло
членувано не-у-ме-ло-то
мн. ч. не-у-ме-ли
членувано не-у-ме-ли-те