неспосо̀бен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
неспосо̀бна, неспосо̀бно, мн. неспосо̀бни, прил.
1. Лишен от способност. Неспособен човек.
2. Който не притежава качества за някаква дейност.
същ. неспосо̀бност, неспособността̀, ж.
1. Лишен от способност. Неспособен човек.
2. Който не притежава качества за някаква дейност.
същ. неспосо̀бност, неспособността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- неспособин
- неспусобен
- неспусобин
- ниспособен
- ниспособин
- ниспусобен
- ниспусобин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | нес-по-со-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | нес-по-соб-ния | ||
| пълен член | нес-по-соб-ни-ят | ||
| ж. р. | нес-по-соб-на | ||
| членувано | нес-по-соб-на-та | ||
| ср. р. | нес-по-соб-но | ||
| членувано | нес-по-соб-но-то | ||
| мн. ч. | нес-по-соб-ни | ||
| членувано | нес-по-соб-ни-те | ||