сакат

Речник на българския език

сака̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

саката, сакато, мн. сакати, прил. Който е с липсващ или увреден крайник. Сакат човек. Саката ръка.
Куцо и сакато.Разг. Пренебр. Всички до един — и кадърни, и некадърни. Куцо и сакато се е юрнало да следва.

Грешни изписвания (1)

  • съкат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-кат
непълен член са-ка-тия
пълен член са-ка-ти-ят
ж. р. са-ка-та
членувано са-ка-та-та
ср. р. са-ка-то
членувано са-ка-то-то
мн. ч. са-ка-ти
членувано са-ка-ти-те