куц

Речник на българския език

куц — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ку̀ца, ку̀цо, мн. ку̀ци, прил. Който има болка или недостатък на единия крак и се клати или накланя, като върви.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. куц
непълен член ку-ция
пълен член ку-ци-ят
ж. р. ку-ца
членувано ку-ца-та
ср. р. ку-цо
членувано ку-цо-то
мн. ч. ку-ци
членувано ку-ци-те

Връзки