кекав

Речник на българския език

кѐкав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

кѐкава, кѐкаво, мн. кѐкави, прил. Разг.
1. Който е болнав, незакален, неиздръжлив физически или психически.
2. Прен. Който е неспособен, некадърен. Редуват се все кекави директори и нищо не се променя.
3. Прен. Който е некачествен, нестабилен, нездрав. Кекава кола. Кекава къща. Кекава стока.

Грешни изписвания (3)

  • кекъв
  • кекаф
  • кекъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ке-кав
непълен член ке-ка-вия
пълен член ке-ка-ви-ят
ж. р. ке-ка-ва
членувано ке-ка-ва-та
ср. р. ке-ка-во
членувано ке-ка-во-то
мн. ч. ке-ка-ви
членувано ке-ка-ви-те