безсилен

Речник на българския език

безсѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безсѝлна, безсѝлно, мн. безсѝлни, прил.
1. Който няма сили или не изразява сила. Безсилни са думите да изразят моята скръб.
2. Който е лишен от възможност да се справи, да се удовлетвори. Безсилна злоба. Тя е безсилна да се справи с дъщеря си.
същ. безсѝлие, ср. Чувствам своето безсилие.

Грешни изписвания (7)

  • безсилин
  • бесилен
  • бесилин
  • бизсилен
  • бизсилин
  • бисилен
  • бисилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-си-лен
непълен член без-сил-ния
пълен член без-сил-ни-ят
ж. р. без-сил-на
членувано без-сил-на-та
ср. р. без-сил-но
членувано без-сил-но-то
мн. ч. без-сил-ни
членувано без-сил-ни-те