инертен

Речник на българския език

инѐртен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

инѐртна, инѐртно, мн. инѐртни, прил.
1. Който е бездеен, безинициативен, подчиняващ се на обстоятелствата.
2. Във физиката — който се движи по инерция.
Инертни материали.Спец. Материали, които не влизат в химическо взаимодействие с други вещества.

Грешни изписвания (3)

  • енертен
  • енертин
  • инертин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. инер-тен
непълен член инер-т-ния
пълен член инер-т-ни-ят
ж. р. инер-т-на
членувано инер-т-на-та
ср. р. инер-т-но
членувано инер-т-но-то
мн. ч. инер-т-ни
членувано инер-т-ни-те