вял

1. вял — прилагателно име (тип 76)

Значение

вя̀ла, вя̀ло, мн. вя̀ли, прил. Който е лишен от бодрост, енергия; апатичен, монотонен, муден. Вяло движение с ръка.
нареч. вя̀ло. Търговията върви вяло.
същ. вя̀лост, вялостта̀, ж.

Синоними

Грешни изписвания (1)

въл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		вял
		непълен член	вя-лия
		пълен член	вя-ли-ят
	ж. р.		вя-ла
	ж. р.	членувано	вя-ла-та
	ср. р.		вя-ло
	ср. р.	членувано	вя-ло-то
мн. ч.			вя-ли
мн. ч.		членувано	вя-ли-те

2. вял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вял е производна форма на вея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вял — мин. деят. св. прич. м. р.

вял е производна форма на вея (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.