вея

Речник на българския език

1. вѐя преходен глагол от несвършен вид (тип 160ti) редактиране

Значение

вѐеш, мин. св. вях и вѐях или вея̀х, мин. прич. вял и вѐял или вея̀л, несв.
1. За вятър — духам. Вятърът вее.
2. Какво. Правя да се движи, да се развява. Вятърът вее косата ми.
3. Прен. Излъчвам, лъхам, навявам. От гласа ѝ вее хлад.
4. Какво. Чистя зърното от плявата. — вее. Безл. Духа; има вятър. Три нощи вече вее.
вея се. — Люлея се от вятъра, развявам се. По балконите се веят знаменца. Бяга и шлиферът му се вее.

Грешни изписвания (1)

  • веъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вея ве-ем
2 лице ве-еш ве-е-те
3 лице вее ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вях вях-ме
2 лице вя вях-те
3 лице вя вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ве-ех ве-ех-ме
2 лице ве-е-ше ве-ех-те
3 лице ве-е-ше ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вял съм вяла съм вяло съм вели сме
2 лице вял си вяла си вяло си вели сте
3 лице вял е вяла е вяло е вели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вял бях вяла бях вяло бяхме вели
2 лице беше вял беше вяла беше вяло бяхте вели
3 лице беше вял беше вяла беше вяло бяха вели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вея ще веем
2 лице ще вееш ще веете
3 лице ще вее ще веят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вял ще съм вяла ще съм вяло ще сме вели
2 лице ще си вял ще си вяла ще си вяло ще сте вели
3 лице ще е вял ще е вяла ще е вяло ще са вели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вея щяхме да веем
2 лице щеше да вееш щяхте да веете
3 лице щеше да вее щяха да веят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вял щях да съм вяла щях да съм вяло щяхме да сме вели
2 лице щеше да си вял щеше да си вяла щеше да си вяло щяхте да сте вели
3 лице щеше да е вял щеше да е вяла щеше да е вяло щяха да са вели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице веел съм веела съм веело съм веели сме
2 лице веел си веела си веело си веели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вял съм вяла съм вяло съм вели сме
2 лице вял си вяла си вяло си вели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вял била съм вяла било съм вяло били сме вели
2 лице бил си вял била си вяла било си вяло били сте вели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вея щяла съм да вея щяло съм да вея щели сме да веем
2 лице щял си да вееш щяла си да вееш щяло си да вееш щели сте да веете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вял щяла съм да съм вяла щяло съм да съм вяло щели сме да сме вели
2 лице щял си да си вял щяла си да си вяла щяло си да си вяло щели сте да сте вели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вял бих вяла бих вяло бихме вели
2 лице би вял би вяла би вяло бихте вели
3 лице би вял би вяла би вяло биха вели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вей вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вян
непълен член вя-ния
пълен член вя-ни-ят
женски род вя-на
членувано вя-на-та
среден род вя-но
членувано вя-но-то
множествено число ве-ни
членувано ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вял
непълен член ве-лия
пълен член ве-ли-ят
женски род вя-ла
членувано вя-ла-та
среден род вя-ло
членувано вя-ло-то
множествено число ве-ли
членувано ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ве-ел
женски род ве-е-ла
среден род ве-е-ло
множествено число ве-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ве-ещ
непълен член ве-е-щия
пълен член ве-е-щи-ят
женски род ве-е-ща
членувано ве-е-ща-та
среден род ве-е-що
членувано ве-е-що-то
множествено число ве-е-щи
членувано ве-е-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ве-ей-ки

2. вѐя преходен глагол от несвършен вид (тип 164ti) редактиране

Значение

вѐеш, мин. св. вях и вѐях или вея̀х, мин. прич. вял и вѐял или вея̀л, несв.
1. За вятър — духам. Вятърът вее.
2. Какво. Правя да се движи, да се развява. Вятърът вее косата ми.
3. Прен. Излъчвам, лъхам, навявам. От гласа ѝ вее хлад.
4. Какво. Чистя зърното от плявата. — вее. Безл. Духа; има вятър. Три нощи вече вее.
вея се. — Люлея се от вятъра, развявам се. По балконите се веят знаменца. Бяга и шлиферът му се вее.

Грешни изписвания (1)

  • веъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вея ве-ем
2 лице ве-еш ве-е-те
3 лице вее ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вях вях-ме
2 лице вя вях-те
3 лице вя вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ве-ех ве-ех-ме
2 лице ве-е-ше ве-ех-те
3 лице ве-е-ше ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вял съм вяла съм вяло съм вели сме
2 лице вял си вяла си вяло си вели сте
3 лице вял е вяла е вяло е вели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вял бях вяла бях вяло бяхме вели
2 лице беше вял беше вяла беше вяло бяхте вели
3 лице беше вял беше вяла беше вяло бяха вели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вея ще веем
2 лице ще вееш ще веете
3 лице ще вее ще веят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вял ще съм вяла ще съм вяло ще сме вели
2 лице ще си вял ще си вяла ще си вяло ще сте вели
3 лице ще е вял ще е вяла ще е вяло ще са вели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вея щяхме да веем
2 лице щеше да вееш щяхте да веете
3 лице щеше да вее щяха да веят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вял щях да съм вяла щях да съм вяло щяхме да сме вели
2 лице щеше да си вял щеше да си вяла щеше да си вяло щяхте да сте вели
3 лице щеше да е вял щеше да е вяла щеше да е вяло щяха да са вели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице веел съм веела съм веело съм веели сме
2 лице веел си веела си веело си веели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вял съм вяла съм вяло съм вели сме
2 лице вял си вяла си вяло си вели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вял била съм вяла било съм вяло били сме вели
2 лице бил си вял била си вяла било си вяло били сте вели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вея щяла съм да вея щяло съм да вея щели сме да веем
2 лице щял си да вееш щяла си да вееш щяло си да вееш щели сте да веете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вял щяла съм да съм вяла щяло съм да съм вяло щели сме да сме вели
2 лице щял си да си вял щяла си да си вяла щяло си да си вяло щели сте да сте вели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вял бих вяла бих вяло бихме вели
2 лице би вял би вяла би вяло бихте вели
3 лице би вял би вяла би вяло биха вели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вей вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вят
непълен член вя-тия
пълен член вя-ти-ят
женски род вя-та
членувано вя-та-та
среден род вя-то
членувано вя-то-то
множествено число ве-ти
членувано ве-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вял
непълен член ве-лия
пълен член ве-ли-ят
женски род вя-ла
членувано вя-ла-та
среден род вя-ло
членувано вя-ло-то
множествено число ве-ли
членувано ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ве-ел
женски род ве-е-ла
среден род ве-е-ло
множествено число ве-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ве-ещ
непълен член ве-е-щия
пълен член ве-е-щи-ят
женски род ве-е-ща
членувано ве-е-ща-та
среден род ве-е-що
членувано ве-е-що-то
множествено число ве-е-щи
членувано ве-е-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ве-ей-ки