веещ

Речник на българския език

1. веещ — сег. деят. прич. м. р.

веещ е производна форма на вея (сег. деят. прич. м. р.).

2. веещ — сег. деят. прич. м. р.

веещ е производна форма на вея (сег. деят. прич. м. р.).