веели

Речник на българския език

1. веели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

веели е производна форма на вея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. веели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

веели е производна форма на вея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. веели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

веели е производна форма на вея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. веели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

веели е производна форма на вея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).