вяха

Речник на българския език

1. вяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вяха е производна форма на вея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вяха е производна форма на вея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).