веете

Речник на българския език

1. веете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

веете е производна форма на вея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. веете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

веете е производна форма на вея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).