велите

Речник на българския език

1. велите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

велите е производна форма на вея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. велите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

велите е производна форма на вея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).