веела

Речник на българския език

1. веела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

веела е производна форма на вея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. веела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

веела е производна форма на вея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. веела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

веела е производна форма на вея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. веела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

веела е производна форма на вея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).