велия

Речник на българския език

1. велия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

велия е производна форма на вея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. велия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

велия е производна форма на вея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).