веех

Речник на българския език

1. веех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

веех е производна форма на вея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. веех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

веех е производна форма на вея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).