вееш

Речник на българския език

1. вееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

вееш е производна форма на вея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. вееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

вееш е производна форма на вея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).