вееха

Речник на българския език

1. вееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

вееха е производна форма на вея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

вееха е производна форма на вея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).