отвявам

Речник на българския език

отвя̀вам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

отвя̀ваш, несв. и отвѐя, св.; Какво.
1. За вятър — отнасям нещо встрани. Вятърът отвя чадъра ѝ.
2. Отделям зърно от плява. Отвя ли боба?

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • отвявъм
  • утвявам
  • утвявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-вя-вам от-вя-ва-ме
2 лице от-вя-ваш от-вя-ва-те
3 лице от-вя-ва от-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-вя-вах от-вя-вах-ме
2 лице от-вя-ва от-вя-вах-те
3 лице от-вя-ва от-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-вя-вах от-вя-вах-ме
2 лице от-вя-ва-ше от-вя-вах-те
3 лице от-вя-ва-ше от-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвявал съм отвявала съм отвявало съм отвявали сме
2 лице отвявал си отвявала си отвявало си отвявали сте
3 лице отвявал е отвявала е отвявало е отвявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отвявал бях отвявала бях отвявало бяхме отвявали
2 лице беше отвявал беше отвявала беше отвявало бяхте отвявали
3 лице беше отвявал беше отвявала беше отвявало бяха отвявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отвявам ще отвяваме
2 лице ще отвяваш ще отвявате
3 лице ще отвява ще отвяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отвявал ще съм отвявала ще съм отвявало ще сме отвявали
2 лице ще си отвявал ще си отвявала ще си отвявало ще сте отвявали
3 лице ще е отвявал ще е отвявала ще е отвявало ще са отвявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отвявам щяхме да отвяваме
2 лице щеше да отвяваш щяхте да отвявате
3 лице щеше да отвява щяха да отвяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отвявал щях да съм отвявала щях да съм отвявало щяхме да сме отвявали
2 лице щеше да си отвявал щеше да си отвявала щеше да си отвявало щяхте да сте отвявали
3 лице щеше да е отвявал щеше да е отвявала щеше да е отвявало щяха да са отвявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвявал съм отвявала съм отвявало съм отвявали сме
2 лице отвявал си отвявала си отвявало си отвявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвявал съм отвявала съм отвявало съм отвявали сме
2 лице отвявал си отвявала си отвявало си отвявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отвявал била съм отвявала било съм отвявало били сме отвявали
2 лице бил си отвявал била си отвявала било си отвявало били сте отвявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отвявам щяла съм да отвявам щяло съм да отвявам щели сме да отвяваме
2 лице щял си да отвяваш щяла си да отвяваш щяло си да отвяваш щели сте да отвявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отвявал щяла съм да съм отвявала щяло съм да съм отвявало щели сме да сме отвявали
2 лице щял си да си отвявал щяла си да си отвявала щяло си да си отвявало щели сте да сте отвявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отвявал бих отвявала бих отвявало бихме отвявали
2 лице би отвявал би отвявала би отвявало бихте отвявали
3 лице би отвявал би отвявала би отвявало биха отвявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-вя-вай от-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-вя-ван
непълен член от-вя-ва-ния
пълен член от-вя-ва-ни-ят
женски род от-вя-ва-на
членувано от-вя-ва-на-та
среден род от-вя-ва-но
членувано от-вя-ва-но-то
множествено число от-вя-ва-ни
членувано от-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-вя-вал
непълен член от-вя-ва-лия
пълен член от-вя-ва-ли-ят
женски род от-вя-ва-ла
членувано от-вя-ва-ла-та
среден род от-вя-ва-ло
членувано от-вя-ва-ло-то
множествено число от-вя-ва-ли
членувано от-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-вя-вал
женски род от-вя-ва-ла
среден род от-вя-ва-ло
множествено число от-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род от-вя-ващ
непълен член от-вя-ва-щия
пълен член от-вя-ва-щи-ят
женски род от-вя-ва-ща
членувано от-вя-ва-ща-та
среден род от-вя-ва-що
членувано от-вя-ва-що-то
множествено число от-вя-ва-щи
членувано от-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

от-вя-вай-ки

Връзки