веехте

Речник на българския език

1. веехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

веехте е производна форма на вея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. веехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

веехте е производна форма на вея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).