вялост

Речник на българския език

вя̀лост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. вял

Грешни изписвания (3)

  • вялуст
  • вялос
  • вялус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вя-лост
членувано вя-лост-та
мн.ч. вя-лос-ти
членувано вя-лос-ти-те
звателна форма