леност

Речник на българския език

лѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

леността̀, само ед., ж. Липса на желание за работа, за действие; склонност към безделие. Побеждавам леността. Леност на движенията.

Грешни изписвания (3)

  • ленуст
  • ленос
  • ленус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ност
членувано ле-ност-та
мн.ч. ле-нос-ти
членувано ле-нос-ти-те
звателна форма