безгрижие

Речник на българския език

безгрѝжие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизгрижие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-г-ри-жие
членувано без-г-ри-жи-е-то
мн.ч. без-г-ри-жия
членувано без-г-ри-жи-я-та